Един стар коментар на Александър Кьосев, който съм пускала тук, взриви Facebook… по неясни за мен причини. Отзвук имаше в блога на Светла Енчева, а сетне и в този на Ангел Игов.
„Кьосев насочва вниманието към структурната некомпетентност, отглеждана в българската журналистика, а Енчева посочва като съществена причина за проблема занемареното образование и безотговорността на преподавателите“, отбелязва прозорливо Ангел Игов.
Да, разбира се, че са прави. В някаква степен. И е факт, че много от „момиченцата“ се появяват изневиделица там, където не им е мястото, т.е. отразяват теми, с които не са запознати… Думата „симулация“ обаче няма място тук, защото проблемът е друг – претоварване.
Никой не пита „момиченцата“ дали имат избор, или просто главните им редактори им казват да свършат нещо от днес за вчера, защото няма кой друг да го направи. Никой не знае, че „момиченцата“ се специализират в „запълване на дупки“ – отразяват събития като „Банкер на годината“, „Полицай на годината“ (в извънработно време, което по никакъв начин не се компенсира) или пък да следят агенциите до 23ч. вечерта… Извъднъж се оказва, че „момиченцата“ са наети да следят един ресор, а пишат за десетки други…
Никой не пита „момиченцата“ дали не се скапват от работа, дали не се изхабяват, пишейки машинално текстове и тичайки от едно събитие на друго… Никой не отразява факта, че не им остава почти никакво време за личен живот, още по-малко за уроци по португалски или курсове по Adobe InDesign.
Никой не ги пита дали не правят компромис със здравето или със зрението си, за да набаят парите за наема!
От позицията на момиченце, завършило „толкова много образования“… и специализирало в Копенхаген, смея да твърдя с ръка на сърцето, че има безкрайно читави „момиченца“! Само дето са [сме] (бели) робини в огромната месомелачка, наречена медии.
Ще питате защо не си потърся друга работа, защо не се издърпам сама за косата и не се избавя от Ада… Търся си. Вече доста месеци си търся… Впрочем… повечето мои колеги го правят… Почти никой обаче не иска да наеме когото и да било с по-малко от 3 години стаж… в каквато и да било област. Oще по-малко пък са онези, които въобще се обаждат за интервю за работа.
Наздраве, господа! Да пием за „свободните медии“… и „коректните“ работодатели!
П.П. Моля, не ме разбирайте погрешно. Въпреки че все по-често мрънкам, аз харесвам работата си. Все още ходя с желание в офиса и има малки неща, които ме мотивират. Но горчилката понякога идва в повече…
П.П.2 Едно момиченце води тиха война. Едно момиченце има късмет, ако произведе две собствени новини за деня и поне една от тях е на челно място… Просто, за да я види някой и да има полза от нея.
Какво знаете вие за „момиченцата“, господа? Нима не знаете, че те не са само „момиченца“?
П.П.3 Незнайно защо се сетих за аналогия с Шехерезада, която трябва да разказва приказки, за да запази живота си… Това ще го помисля още.
–
* Публикацията е преработена.
