След разходка по “Шишман” по време на “София диша”, картечница от думи, която изпразни върху ни една позната радиоводеща и приятна раздумка с Яна на морковен сок, с Ивата се отправихме към Моста на влюбените.
Очаквано… Кьосемарлиев и Войнарович бяха при НДК и снимаха разгорещена тълпа от тинейджъри, които цамбукаха във фонтаните, въпреки забраните за къпане. Двамата фоторепортери били изпратени да снимат прайда, но се оплакаха, че нямало нищо интересно…
На отиване към КПП-тата Ивата бе заляна с вода от непознат обожател. :) Ta… Мис мокра фланелка и аз бяхме посрещнати на уреченото място от Дете и Дечков, които ни сложиха зелени ленти на ръцете.
Микрофони, диктофони, обективи, една зеленокоса девойка…
и доста колеги, които ме гледаха втрещени.
Видях адски много познати лица, включително на съвременни български писатели. Това не ме изненада.
Въздухът бе нажежен, но настроението – свежо и приятно.
В началото ми се стори, че сме доста малко хора, но в крайна сметка се оказа, че хората на парада са били над 1200. Направи ми впечатление, че имаше много чужденци…
Аз лично бях изключително спокойна, за разлика от миналата година, когато се оглеждах на всяка крачка дали няма да ми налети някой неонацист. Забавлявах се и се радвах, когато от прозорците на сградите ни махаха какви ли не хора. Още повече се изкефих, когато видях лгбт флаг, провесен от тераса на апартамент в близост до Попа.
Всъщност в повече ми дойдоха единствено здравенякът с потника и изрусената кифла с кученцето на платформата… Горкото кученце!
Прайдът все пак не мина без инциденти – малко след купона в Борисовата градина активисти от ЛГБТ “Действие” са били нападнати в гръб и бити… Знам, че това нападение няма да ги спре…
Искрени благодарности на организаторите на “София прайд”! Възхищавам ви се за непоклатимия дух…
–
* Признавам, че първоначално не разбирах как идеята за “парад” спомага за борбата с хомофобията. Факт е обаче, че прайдът буди широк обществен дебат и за проблемите започва да се говори открито и с много по-добро разбиране. А това неминуемо ще доведе до резултат в бъдеще…
А на Кадиев бих му казала само: Не вАжиш!
Pingback: Синьото мече | Order in chaos