„Е: то“

Monday, June 09, 2008

За пореден път препрочитам една книга на ВБВ- „Е: то“. Уж, за да се разтоваря, а всъщност се натоварвам повече от преди. И пак- неща, които не разбирам… или може би, не съм готова да разбера…

Безпределна ексцентричност, сгърчена в сухарски, на пръв прочит, corpus. Черна коса с „един безброй“ сребърни нишки и едно особено плешиво от едната страна, там, отпред (негово ляво). И очи, чиито цвят не мога да отгатна. И странна усмивка- леко налудна, но блага. И симпатични маниери- подръпване (или почесване) на лявото ухо, потропване с крачка и тем подобни…

Наблюдавах го как се променя. С всеки изминал път се разтваряше- малко по малко! Дали го е усетил?! Това, че вече не е съвсем себе си, имам предвид… Дано! Харесва ми (така). По- освободен е.

Има нещо ужасяващо странно в това, че хората заемат социални роли и никога не се разкриват в единството си пред всички. Ние познаваме само фрагменти от онези, които са успяли да се докоснат до нас. А защо? Не, не трябва да питаме „защо“, както казва господин Веско, а например: Каква е причината?

П.П. Много кантианци се навъдиха напоследък и то все хубави хора!Леко е плашещо на моменти. Не мога да обясня защо, просто го чувствам… Един ме впечатлява повече от другите обаче, особено когато каже, че получава обриви на черния дроб, когато му заговориш за глупости от сорта на „нищото нищува“ . Хубаво е, че го има! Обожавам… хумора му!
П.П.2 Джоки каза, че живея в латино сериал… Не се обоснова. Не беше и нужно. Но… чак пък толкоз

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s