Пенсионерски клуб

Част втора

След срещата с испанеца, се прибрах вкъщи. Историята на Киан не ми излизаше от главата. Не че е кой- знае колко специална. Просто е странна и това ми направи особено впечатление.

Каза ми, че ако се загледа по- продължително време в някой цвят, започва да вижда всички останали неща и хора в този конкретен тон. Synesthesia помислих си аз, но нищо не казах.

Кото цяло бил много странно дете. В главата му винаги едновременно се въртели по няколко различни мисли и му било много трудно да се изразява. Родителите му не го разбирали. Биологичната му майка се държала много зле с него. (Хм.) След всеки спор с нея, Киан се прибирал в стаята си сърдит. Можел да стои така с часове и да гледа през прозореца. Отвън, в двора, било посадено дърво. Киан започнал да го набюдава и да се чуди как може едно нещо да се променя толкова много през сезоните, годините, но все пак да остава едно и също.

Сподели, че това дърво е причината да започне да се занимава с философия. Когато разказал на баща си за това, таткото останал много учуден и разказал на Киан как дървото било посадено точно в деня, в който се е родил синът му.

В петък следобед се видях с Лили в Colorbar, преди да отидем на вечеря с останалите интернационални студенти. После се разходихме и забелязахме, че бoлшинството от хората носят значки. Решихме, че ги раздават някъде, но се оказа, че са пропуск за всички музеи, галерии, театри, библиотеки, църкви и т.н., който може да се купи срещу 75 крони. Иначе казано, вечерята ни съвпадна с Kultur natten или т. нар. Annual cultire night.

Сборният пункт, от който трябваше да тръгнем, за да стигнем до ресторанта, беше Nørreport. Закъсняхме с около десетина минути. По- голямата част от хората вече бяха там. След около минута по- късно, тръгнахме към мястото, където щеше да се проведе вечерята. По пътя до там ми се стори, че забелязах менторката си, но на снимката, която ми беше пратила по e- mail изглеждаше доста по слаба. Реших да не я заговарям засега.

Когато след около 15 минути ходене пеша, след като всички се бяха почудили, защо е трябвало да се срещнем на Nørreport, щом заведението е толкова далеч, най- после пристигнахме пред Café Petersborg. Когато влязохме вътре, първото нещо, което ми направи впечатление, беше това, че е пълно с възрастни хора… и веднага ми прещрака, че са ни поканили да вечеряме… в пенсионерси клуб. Огледах се наоколо… Наистина изглеждаше като пенсионерси клуб- хората, картините, миризмата на храната… Нищо чудно, че вечерята е безплатна…

Следва продължение…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s