По Великден


Последва изтръгната като че насила целувка.
(…)

– Защо ме целуна тогава?!- пита той учуден.
– За да задоволя любопитството ти.- отвърнах аз.
Мълчание. Димяща цигара.

Прищя ми се да си припомня вкуса на устните му… Онзи омайващ вкус на ром, примесен с никотин. Осъзнах, че ми липсва дяволитата му усмивка, целувките, които оставяше по челото ми, стегнатото му дупе, остроумието. Разтърсваща тръпка.

В събота се събудих с конюнктивит. Жълта лепкава слуз, част от която се беше втвърдила през нощта, беше запечатала и замъглила дясното ми око. Майка ми каза, че дори и в детската градина съм имала подобна гадост. Аз си спомням появяването на тази болест, в живота ми, преди няколко години, когато клепачът (май десният беше пак) ми се беше подул толкова много, че приличах на Квазимодо. Много неприятна работа! Все от очи страдам… и по (нечии) очи…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s