Пуста младост, мале, не се трае…

Tuesday, August 12, 2008

Преди няколко дни гледах отново „Писмо до Америка“. Развълнува ме… Имам чувството, че не съм била узряла, за да вникна в дълбочината на този филм преди. Осъзнах, че не е вярно това, че в „България хората се раждат мъртви“… Има много талантливи и способни такива! Факт!
Дано се срещнем на оня свят, ако не на тоя…

Прави ми впечатление, че в българския фолкор не се говори за Ад и Рай, а за друг свят, в който се пренасяме и никой не се е върнал от там, за да ни каже дали е лошо или хубаво… Да беше жива Ванга да ни каже.. Доколкото знам е разкавала, че е виждала Рая, че там е много хубаво, но за Ада дори не е искала да говори…
Любопитното е, че във филма се говори за отвъден свят, но въпреки това хората се кръстят… Явно е, че християнството и езичеството вървят ръка за ръка и до днес.

Джоки ми разказа как преди време отишла заедно със семейството на Янко да видят чудотворните икони, но не влязла в светата обител. Отвън я заговаряли всякакви хора, включително една жена, синът на която претърпял злополука и сега е в инвалидна количка. Синът се обадил на майка си и я попитал защо ще ходи да се моли на тоя Бог, който е позволил да му се случи подобно нещо, при положение, че на никого нищо лошо не е сторил. Майката решила, че синът й е прав и се прибрала…

Преди години дядо ми претърпя ампутиране на крайник… Не знам дали съществува по- кротък, добър и ерудиран човек от него… И точно както онзи човек се е питал с какво е заслужил такава съдба, аз се питах защо на един от най- скъпите ми хора се случва нещо подобно. В този Бог ли да вярвам?!

Хайде, да кажем, че дядо ми си е изживял живота… Обаче… синът на кръстниците ми почина на 18 години… от рак… Едно момче, с което бях израснала и споделяла страхотни моменти от живота си. Няма да забравя онази неделна сутрин, в която майка ми дойде в стаята ми и каза, че е починал. Имах чувството, че някой много здраво ме цапардоса. Не знаех как да реагирам. Не можех да повярвам… Сякаш нещо се скъса в мен, когато хвърлих малката буца пръст върху гроба му! Същата нощ дълго стоях будна и гледах звездите…

Интересно е вярването, че с песен можеш да съживиш мъртвец.
Един момък поискал да съживи любовта на момата, която обичал и това се сметнало за злоупотреба. Последвало наказание- хората забравяли или мелодията, или текста на песента…
Сетих се, че не помня нито една от песните, които прабаба ми пееше, когато бях малка. Всички бяха свързани с обреди и празници- Лазаровден, Цветница, Великден. Помня една- единствена, която баба ми Елена ми пееше. Запомнила съм я вероятно защото е доста колоритна. Пее се за една мома, която мятала ябълка и казвала, че върху когото падне ябълката, ще се ожени за него. Ябълката паднала върху един старец и при всичките й опити да се отърве от бъдещия си жених, не могла…

Младост, обвързана с любов, страдание и… вярност- друга тема, която ме стисна за гърлото…
– Имаш ли си момичка?
– Имам си…
– Вярна ли е?
– Вярна е … мисля…

„Много е трудно да си бъдеш ти, когато те наблюдават.“
„Ето един човек, който знае накъде е тръгнал.“
„Тук, сред толкова хора, се чувствам най- сам.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s