„Щращи“ от Копенхаген!

Thursday, September 04, 2008

Мислех, че пътуването ми до Копенхаген през Будапеща ще е доста по- напрегнато и екстремно, но всичко мина много спокойно, даже прекалено спокойно. Бях успяла дори да се вместя в 20-те килограма багаж, които са позволени на летището. За съжаление, след няколко вадения на дрехи и пре- пре- пре- преценяване кои ще са най- необходимите за мен неща, установих, че в България съм зарязала просто ей- така едно есенно яке, 2 чифта удобни кецове и няколко купища t- shit- и, поли и блузи, които можеше да взема със себе си и… да нямам грижи.

Вместо това помъкнах само зимното си яке, което в момента не мога да нося, тъй като не е чак толкова студено, въпреки интензивния вятър; зимните си обувки, от които още на първия ден ми се появиха поне 20 пришки, които още не искат да зараснат и ужасно ме болят;  няколко чифта дънки, тениски и блузи, с които ту ми е топло, ту ми е студено…

Та, първите ми тревоги в Копенхаген бяха свързани с това, че напразно съм се опитвала да се вместя в позволения товар и как да се отърва от гадните обувки. Още на следващия ден започнах да се оглеждам по магазините. Набелязах едни кецове Converse, коитоще се наложи да купя. Като гледам, няма млад човек в Дания, който да не носи въпросната марка… или почти.

Хазяйката ми се оказа печена. Само дето за стая, за която плащам 3 000 крони на месец, очаквах повече… Не че е зле… Поне вече мога да ползвам wireless. Дано не ми се налага непрекъснато да гледам голите задници на синовете й, преди да ги изкъпят и да ги сложат да си легнат, както ми се случи току- що. Явно трудно ще свикнат, че в къщата има друг човек.

Имам чувството, че в Университета нещата все още не са съвсем уредени, но пък поне ми намериха място за живеене и ментор, с когото едва днес успях да се видя. Симпатяга е и веднага изяви желание да научи малко български. Първата дума, на която го научихме с Лили беше „бълвоч“. Не се справи много добре с произношението, а още по- смешно стана, когато се опита да каже „здрасти“. Получи се по- скоро „щращи“ и колкото и да се опитвахме да го поправяме, момчето някак не можа да схване.

Попита ме какви са ми първите впечатления за Дания…
– твърде много колелета
– непрекъснато духа вятър
– почти всички кореняци са (естествено) руси
– има хора от всякакви раси
– една част от хората носят дебели дрехи със сандали, а друга- летни дрехи с ботуши
– по- голямата част от къщите не са измазани отвън
– дори гълъбите се държат по различен начин- не биха се избили за трохичка хляб

Днес бяхме на т. нар. Canal tour. Една камара интернационални студенти се натоварихме на две лодки и ни возиха насам- натам, показваха ни забележителности и плаващи къщи. От дясната ми страна седеше някакъв младеж от Канада, който каза, че много му харесала Рила, когато бил в България миналото лято и че много се запалил по българската музика и фолклор, след концерт на някаква американска група, която свирила и български песни. Останах като гръмната и все пак някак очарована от начина, по който непознатият канадец говореше за моята страна и още повече, когато каза, че от малък мечтае да види България.

Разказаха ни малко за Андерсен, който много искал да учи в училище за балет, но бил прекалено clumsy. Видяхме Малката русалка, която, както казва Красен, е наистина много малка. Някакъв тип от брега не спря да ни маха, докато бяхме при нея. Възнамерявам да посетя Black diamond- кралската библиотека, която е на брега на един от каналите. Красива е!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s