Италианска афера

Monday, September 22, 2008

С Мишо и Лили се бяхме разбрали в събота вечер най- после да излезем и да се развихрим по клубовете в Копенхаген. Дотук добре… Само че в последния момент нашият прекрасен кавалер ми праща съобщение, че му е изникнало нещо- да се видим малко по- късно. Тъкмо сядам да пиша на Лили в skype, че срещата е насрочена за друг час, и тя излиза. Естествено, нейният телефон не работи и няма как по друг начин да я уведомя…Дотук, нищо твърде стресиращо…

Излизам и се отправям към спирката на автобуса, с който трябва да отида до мястото на срещата. Той обаче закъснява с 20- 25 минути. Спирката се е претъпкала с хора… и познайте… Шофьорът решава, че ще затвори вратите и ще остави мен и още няколко човека на улицата, понеже в автобуса вече няма място. В този момент си казвам, че нямам време да чакам следващия автобус, още повече че вече бях закъсняла, и тръгвам пеша. По пътя получавам друг sms, че Мишо за малко е изпуснал автобуса си и ще закъснее още. За около 15 минути стигам на мястото на срещата, при което съзирам Лили, която ме е чакала почти час… Тъкмо мислела да си тръгва…

След малко се появява и той… Издокаран, както каза Лили, „като циганин за сватба“! Костюмиран, излъскани обувки… Определено не бях очаквала да го видя в такава светлина и ми стана странно, защото аз бях по дънки и ризка, а и Лили не се беше издокарала кой знае как. Може би трябваше да измислим dress code за вечерта…

След близо час обикаляне и един телефонен разговор до Красен, Мишо успя да намери заведението, в което искаше да ни заведе- „Барселона“. Не беше нищо претенциозно, но беше приятно- на два етажа с дансинг и доста засилена охрана. Когато пристигнахме, вече беше претъпкано, но на дансинга имаше доста място. Взехме си питиета и се отправихме натам. Музиката беше твърде комерсиална, но пък привлече много хора и всички започнаха да танцуват. Направи ми впечатление една негърка, която кършеше кълки много стабилно.

Появи се малка компания от пияни датчанки- лесна плячка за загорелите зяпачи. Някакъв тип се присламчи към тях, а приятелите му не спряха да се кискат и да снимат. По едно време един от тях- доста мускулест и висок негър, чиито нос ми се стори твърде странен за човек от неговата раса (дори не знам как да го опиша), ме настъпи, но се обърна и ми се извини. После се обърна отново и… още веднъж. Надвеси се до ухото ми и ме попита дали говоря английски. Казвам: да. Започна да ми обяснява как извели неговия приятел, който все още танцуваше с датчанките, и му обещали да танцува с готини мацки. Започна да ме моли да потанцувам малко с него, при което аз започнах да се дърпам назад. Негърът обаче ме хвана за ръцете и започна да ме умолява още повече и да ми обяснява, че той е много приятен тип, докато накрая просто ме поведе към дансинга.

След като ме връчи на приятеля си, се отдалечи. Реших, че щом съм дошла в клуба, трябва да се забавлявам максимално! Танцувах с човека по енергично от всеки друг път. По едно време той дори се запъхтя… Реши, че трябва да ме прегърне, но тъй като не исках нещата да отиват по далеч, му казах, че му стигат толкова танци с мен! Цялата му компания се изреди да ми благодари, че съм танцувала с него.

После… дойде една нова групичка ергени. Единият от тях (който, трябва да призная, беше страшно привлекателен) не свали очи от мен, а друг се зазяпа в Лили. В това време, Мишо реши да излезе малко на въздух и да изпуши една цигара- момент, който моят сваляч нямаше как да пропусне. Хвана ме за ръка, без да каже каквото и да било, и ме поведе към дансинга. За няколко секунди вече знаех, че е италианец и много добър танцьор, който смята, че съм много красива.

Искаше ми се да му кажа, че каквото и да прави или говори, няма да си тръгна с него, както вероятно той се надяваше, но се спрях и се насладих на танците. След няколко песни без да спира да танцува, започна леко да ме придърпва към себе си, но това за мен беше сигнал, че трябва да охладя малко ситуацията и да отида при приятелите си.

Тъкмо тогава Лили беше решила, че е време да си ходи, а и Мишо се беше завърнал. С него решихме да изпратим Лили и после да се върнем, но така и не го направихме- всеки се прибра вкъщи. Беше към 3 часа сутринта, когато си легнах… Децата на хазяйkата ми ги нямаше този weekend, за да ме събудят с крясъците си, но биологичният ми часовник го направи… точно в 7 без 5.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s