Voyage to India and back to Copenhagen

Тази седмица не се спрях!

В понеделник бях на Poetry slam вечер- датски поети ни пердашиха със стихове на английски… Откачалки! Сериозно, много са шашави, но ми допаднаха! Имаше една чернокожа мацка- Нанси, която не знам каква беше по народност, но беше по- добра от всички тях, взети заедно. Очарователна и артистична. Много интересни стихове е сътворила.

В сряда с Лили отидохме в ‘Studenterhuset’ за по бира, тъй като не бяхме стъпвали там отдавна. От интернационалните студенти, или поне онези, които сме срещали, там беше само един германец, които посещава един курс за Киркегор, заедно с нас. Тъкмо се чудехме къде да се настаним, когато две момичета започнаха да събират нещата си от една от масите. Изчакахме ги да си тръгнат, оставихме палтата си и се насочихме към бара. На връщане забелязахме един индиец, който беше седнал на свободен стол на нашата маса. Попита дали може да остане при нас, тъй като заведението беше пълно. Нямахме против.

Гледаше настрани- очевидно не искаше да ни притеснява с присъствието си, но така и така беше седнал на нашата маса, нямаше как да не го заговоря. Английският му е добър, но има ужасен акцент, който прави думите едва разбираеми. Оказа се, че е дошъл в Копенхаген преди няколко дни, за да работи за чичо си като готвач в кетъринг фирма. Не познавал никого тук и излизал всяка вечер, току- виж срещне интересни хора. Видял, че в ‘Studenterhuset’ влизат много студенти и решил да влезе, да намери компания. И сме се появили ние- не едно, две момичета.

Дотук добре. Нямаше прекалено натрапчиви опити за сваляне. Разговорихме се за Индия. Успях да се телепортирам за миг там, в мислите си. Сетих се за снимките на Киан от Индия, които съм виждала в facebook, за Боливуд и индийските танци, за сари- тата им. Приятно усещане. Прищя ми се да отида там.

Бързо разчупихме ледовете и започнахме да си говорим и за по- лични неща. Приятелства, връзки, предателства… Имах чувството, че той ни усеща все по- близки, че настройваме умовете и емоциите си на една чистота. Козирог. После се разходихме малко. Обещахме си да се видим в близките дни.

Докато бяхме в ‘Studenterhuset’ някой пусна брошура на масата ни- в четвъртък заведението организира т. нар. Pub crawl, с обещания за безплатна бира и шот- ове. Решихме да се включим в събитието. Все пак се оказа, че трябва да платим малка такса, с която пихме безплатна бира и шотове в четири различни заведения. По план трябваше да са пет, но ние скипнахме едното. Емоцията си заслужаваше.

По- рано през деня, Киан дойде след лекцията и покани мен и Лили да се присъединим към него и приятелите му на по бира в петък. Събирането щеше да се проведе в клуба на философите. Не обещах, че ще отида, но му благодарих за поканата. Лили реши, че аз и той имаме ‘среща’. Когато я попитах дали ще дойде, тя каза, че не иска дори да помирисва бира.

В петък сутринта бях на лекция, озаглавена ‘Freedom, being and love: Nothingness in Sartre, Heidegger and Kierkegaard. Лекторът се определи като христиански теолог…

Приблизително към 17:30 пристигнах в клубчето, наречено ‘Fridаy bar’, същото, в което се проведе ‘Superfest’- а предишната седмица. Киан беше седнал сам на една от трите кожени кушетки, които заобикаляха маса, пълна с празни бирени бутилки. На другите, две седяха приятелите му. Когато ме видя, стана, приближи се, подаде ръка, в отговор на моята протегната, а после ме прегърна. Крайно неочаквано за мен… Засмях се. Взех си бира, а после седнах до него. Беше се заприказвал с някакви негови приятели, с които искат да намерят средства и да обновят клуба. Запозна ме с тях. След около 10- 15 минути приключиха разговора си, приятелите му си тръгнаха и Киан беше изцяло на мое разположение. Беше супер забавно да си говоря с него. Не знам откога не съм се смяла така.

Започна да ми разказва някаква история от тийнейджърските си години. Каза, че имал само един- единствен приятел. Казах му, че чувството ми е познато. Като тийнейджърка нямах много приятели, понеже майка ми и баща ми откачаха всеки път, когато се приберях по- късно от предвиденото… И тук идва най- смешната част… Когато му обяснявах това казах… „…my parents were freaking out every time I get late’,вместо „(…) I get home late’, което от своя страна прозвуча като: „my parents were freaking out every time I get laid’. Киан направи втрещена физиономия. Аз прихнах да се смея, осъзнала какво съм казала току- що. После му обясних какво съм имала предвид.

Малко по- късно, той ме запозна с Оливър- ‘двоен агент’, по думите на Киан, понеже учел реторика, но се интересувал от философия. Още един забавен тип. Пита ме откъде съм. Разказах му няколко забавни случки, свързани с други хора, които са ми задавали този въпрос, особено тази за едно момиче от Хонг Конг, която ме попита дали България не се намира някъде в Щатите. И друга, в която един младеж полудатчанин- полупакистанец ме попита дали Будапеща е столицата на България. Говорихме малко за политика. Смяхме се и на името на Сергей Станишев, тъй като на Оливър му прозвуча като Sehr Gay… Въобще, много се смяхме.

Въпреки че никак не ми се искаше, трябваше да тръгвам, понеже рано сутринта, Рандал, с когото преди имахме един и същ ментор, ме покани на вечеря с още няколко негови приятели. Неочаквано, той се оказа женен за датчанка и с малка дъщеричка. Жена му била в Швеция с приятели, а дъщеря му- при баба си и дядо си. Аз, две испанки и англичанинът, с когото танцувах на Danish folk dance, останахме като втрещени. Не му повярвахме. Горкият човек се видя в чудо… Започна да ни показва албуми с общи техни снимки, за да докаже, че е женен, защото не видяхме да носи пръстен. Показа на снимка дори брачното си свидетелство.

Беше сготвил пиле по перуански, отделно беше сварил ориз и направил салата. Аз донесох бяло вино за пилето. Много ми хареса, въпреки че не обичам бели вина. Рандал ми даде да опитам испанско червено вино, внесено в Дания, но никак не ми допадна. Имаше прекалено горчив вкус и много особен аромат.

Прекарахме много приятна вечер. Пяхме песни и свирихме на перуански музикални инструменти. Бяхме в настроение да танцуваме салса дори…

Замислих се, че бих могла да организирам традиционна българска вечеря, с шопска салата and everything. Ще бъде весело.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s