Един спомен

Гарвани

„Екстракт от изцедени гарвани.“ Авторката, Златка, спечели първо място на конкурс за сценарий, организиран от Театър- лаборатория „@лма @лтер„, преди няколко години. Произведението й се материализира на сцената на Театъра под името „Моят немой театър“, с помощта на Георгиев, Петя, Барона, Наско, Никола, Катя, Диди, Боби, Роми, Ива, Дънди, (Тошко,) Сантяго, Стоян, Цецо, Сашо (Skiller) , моя милост…

Из „Екстракт от изцедени гарвани“

Жива драма

Действащи лица: Бог, Смърт, Хора

Бог забива игли в една парцалена кукла, наподобявайки вуду магия. Хората се гърчат.

Декор- множество свещи и един пясъчен часовник.

Вие не сте изчезнал вид. Просто малко сте осакатени. От промяната на сезона е. Верижна реакция в строежа на молекулите. Ще добавим малко музика и ще ви мине…

Вие не търсите смисъл. Наясно сте с последиците от подобни открития.

(пауза)

Сега сте безсънници и очите ви драпат по напуканите стени. Подминавате паяци и изсъхнали насекоми. Понякога паяжините изпускат живите моменти.

Търпението, казват, е изначално мълчание завинаги.

(… взема една от свещите и търси някой от публиката да я духне.)

(…)

Действие:

Събирахме се на тълпи, за да се молим. Грачехме като гарвани и за малко да разперим черните си крила. Висяхме надолу с главата по сухите дървета, докато клонът се отчупи. Гризяхме луната, за да натъпчем свирещите си стомаси с истински цигулки. Някой се опита да каже… и млъкна. Някой се опита да върви и се спъна…

Тогава кой би повярвал, че ще пълзим…

(…)

Някой ви каза, че няма да отидете по- високо от стълбата за рая или за тавана… Има и научно обяснение…

Веднъж пътувахте с влак покрай морето. С черен пясък на червен фон. Почувствахте се близки за момент… За това, че понякога виждате с нашите очи… Облаците увяхнаха тогава, за да разкрият какво крият зад себе си.

(пауза)

Нищо… Никакви тавани, никакъв Рай… Халюцинации… Само стълби… Стърчащи към космоса. В молитвена поза… Стълби за рая… Стълби за тавана…

(…)

Облаците са инсталирани в очите на живите, защото мъртвите нямат нужда от паравани. Слънцето е запалено в телата ни, за да разкъсва от време на време земните ни кутии и да напомня, че светлинните остриета са безкръвната операция, изплюваща тумора на болката. От съвършенството ни дели една решетка и няколко живота в блъскане по нея…

_________________________________________________________________

* Изображението е взето назаем.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s