Актрис(к)а*

Натъкнах се на членската си карта от Театър- лаборатория „@лма @лтер“ и се сетих за кастинга им за актьори, на който се явих преди няколко години. Всичко стана на прима виста. Изтеглих си едно листче с малък текст и влязох в предверието на Аулата на Софийски университет.

Когато дойде моят ред, забравих част от текста… Краката ми трепереха от вълнение, но вътрешно запазих самообладание. Накараха ме да импровизирам, аз пък взех, че се сетих… Последва монолог от думи, които ме описват, но режисьорът ме накара да го изкажа по същия начин, само че с числа. После ми пратиха Стоил да… интерактира с мен… Това беше най- тежката част! Истински се измъчих. Накрая поискаха да изпея песен и тъй като по това време бях на Sade вълна, запях „Cherish the day“.

Благодариха ми. Никого не бяха тормозили толкова дълго, освен мен. Реших, че представянето ми е било пълен провал и отчаяна се отправих към вкъщи, без дори да изчакам края на кастинга. Тогава започнах да си мисля, че всеки заслужава и втори шанс, поради което се надъхах да отида на втория кастинг. Когато на следващата вечер отново се изправих пред всички кандидати, Николай Георгиев ме погледна, усмихна се и ме попита нещо от сорта: „На какво дължим честта да се насладим на твоя талант отново?“

Реших, че старецът безочливо ми се подиграва… Обясних му, че смятам, че не съм се представила добре предишната вечер и искам да опитам отново. Тогава той ме погледна слисан, погледна Петя и отсече: „Ти вече СИ приета.“

Аплодисменти от всички страни.

И досега не мога да си обясня, дали беше ме избрал още на първия кастинг, или го трогна решителността ми на втория…

______________________________________________________________

* Актриска= бутафорна актриса.

Advertisements

2 thoughts on “Актрис(к)а*

  1. тук ми липсват няколко параграфчета за усещанията ти/мислите за тези двама водещи хора към днешна дата

  2. Всъщност, точно там е работата, че вече нямам усещане за тези хора. Аз даже не съм убедена, че имам каквото и да било чувство, дори към онези, с които работехме по репетиции… Далечни са ми. Рядко се виждаме, а и да се видим, няма много какво да си кажем… Жалко…
    Но е факт, че психическият тормоз, изчерпването на силите и на емоционалния заряд, ми дойдоха в повече в този театър…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s