Първият път

Снощи Праховей навърши 25 години. С Мусичък, вече известен и като Дусичък, му подарихме „Инвентарна книга на социализма“ с богат снимков материал от 80-те… Дар за времето, в което ще си спомня с умиление детството. Подписахме се като ‘другарката Пътева и комсомолец Дусичък’.

Одъртяваме бавно… Всъщност, не съм сигурна дали е толкова бавно, но е абсолютно неусетно!

След купон на свещи, вкусна торта и дълга, изморителна игра на асоциации, всички се натръшкахме по леглата. На сутринта заварих Джоки и Архоникс да пият чай и да си говорят за Го и китайски шах. До лявата ръка на Архоникс се мъдреше папка с разчертан върху нея лист, готов да послужи за дъска за Го. Джоки не се бе решила да играе. След малко се изниза за момент, което позволи на мен и Архоникс да изиграем партия Го необезпокоявани.

Той не ми разясни правилата на играта, а само ме подкани да сложа камък върху разчертания лист. Следвах интуицията си, без да знам, че трябва да се стремя да заграбвам територия и да защитавам своята собствена. Тази първа игра на Го ми се стори твърде лесна и дори спечелих (с цели 7 точки преднина), въпреки че ми мина през ум, че вероятно Архоникс го е позволил. След края на играта ми показа кои са били най-добрите ми ходове.

Оказа се, че тАрхоникса играе Го с приятели всяка неделя от 14ч. в „Апартамента”. Още една игра на Го ми се стори чудесен претекст да се вясна в любимото заведение, в което не бях стъпвала от много, много време насам. Съгласи се аз и Джоки да го придружим.

Боян, Иван, а после и едно момче, чието име така и не разбрах, ни разясниха някои основни положения и правила в Го.

Няколко неща, които ми направи впечатление за… треньорите ни:

При Боян – анцуг, венчална халка, издължени ноздри. Вероятно хърка.

При Иван – слабо телосложение, сплескана коса, дълги пръсти + кубинки, които ужасно много приличат на моите.

При последния – бръсната глава, панталони на райета, мек и спокоен глас.

Появи се и една мацка, която започна да играе с Архоникс. Тя носеше пончо и очила; има блага усмивка и широк ханш.

Изгубих втората игра, а третата спечелих с половин точка. Баланс трябва да има… Това е, което повтаряха младежите. Един от тях – този с бръснатата глава – обясни, че намира много общи неща между Го и живота. След победите винаги има загуби и обратно; губиш мощ, но печелиш територия и обратно; пленяват те, но си способен да пленяваш. Всеки ход зависи от теб самия.

Играта ми хареса и възнамерявам да потърся повече информация за нея. Много е приятна, въпреки че в нея има твърде много логика и… донякъде геометрия. Слаби мои места…

П.П. Разбрах, че бръснатият се казва Иван, а мацката- Диана.

Advertisements

One thought on “Първият път

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s