Рецензии

Рецензиите за „прословутия” ми разказ бяха главно положителни, като изключим гласа на Джоки, която прецени, че замисълът и реалната му реализация са се разминали. Вероятно донякъде е права, но то е защото Лилия ме накара да се фокусирам върху конкретен момент, а после и да сменя посоката на действията.

Изненада ме оценката на нашия „не- Шекспир”, който заяви: „Ми много добър е разказът! Като изключим няколко фрази, които не бяха на място.” Имайте предвид, че Той не се свени да удостоява колегите си културолози с изказвания от типа: „Това е несериозен текст!” или с пренебрежителното „Става…”. Естествено, от устата на човек, който е безпощадно критичен, включително и към своите собствени творби, това дойде като гръм от ясно небе.

С Джоки го гледахме със зяпнали усти и не можехме да проумеем как „един толкова емоционален текст” може да трогне Него – човек, от когото трудно би могъл да изкопчиш каквато и да е емоция. На следващия ден, тя сподели как сънувала, че аз и „не- Шекспир” сме станали гаджета. Муахаха! Кошмар!

Има още какво да се изкусурява по разказа, даже доста неща ще трябва да се пипнат, но по- страшното мина. :)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s