Обратен ефект

10.05.2009

Преди няколко дни се оказа, че Нели Белева се е натъкнала на групата на Джоки в facebook против симулацията и тъй като прави ‘женско предаване’ по радио ‘София’, наречено ‘Жените говорят’, решила да се свърже с Джоки за интервю и да я разпита какво симулират жените най- често. От своя страна, Джоки взе да ме разпитва каква е тази Нели, която на всичкото отгоре ми е сред friend– овете, откъде я познавам и защо сега тя иска да й прави интервю…

С Нели се запознахме преди години на един купон в „Студентски град”, на който познавах един- единствен човек – Радимир, който ме покани на рождения ден на съквартиранта си и то съвсем ненадейно. Дълго умувах дали въобще има смисъл да ходя, тъй като не съм особено контактна в нова среда и бях убедена, че ще ми е тъпо, но тъй като не ми се стоеше сама вкъщи, реших, че малко социални контакти няма да ми навредят. Нели беше от малкото хора, с които се проведох смислен разговор. Оказа се интересен събеседник. Тогава тя все още учеше журналистика, а аз прохождах във философията. На същото парти срещнах Ивета и животът ми се промени… Противно на моите очаквания, вечерта не само, че не беше пълна трагедия, но и придоби страхотен завършек – преоткрих себе си…

Оттогава не ми се бе отдавал случай да се засека някъде с Нели, до по- миналата седмица, когато неочаквано попаднахме в една и съща компания.

Джоки ме помоли да отида с нея на интервюто – за кураж. Не й било комфортно сама с непознати хора, а аз все пак познавам интервюиращата. Поиска и да се включа в разговора, по същия начин, по който си обсъждаме разни неща в парка например. Аз се разсмях и й казах, че това няма да е никакво интервю, а по- скоро ще се получи разлютен дебат с абсолютно противоположни позиции от моя и от нейна страна. Все пак се съгласих.

Джоки утихна в момента, в който се запозна с Нели, докато аз се чувствах много добре, без грам притеснение, стаено в себе си. Естествено и двете бяхме мислили по въпросите, които тя ни беше задала. В мига, в който Нели включи диктофона обаче, Джоки и аз неволно си разменихме ролите – тя стана уверена, а аз –  притеснена, най- вече от факта, че мислите ми се разпиляха и усетих как нямам никакъв контрол над тях, чувствах, че не мога да ги структурирам… След края на интервюто, Джоки заяви, че сме като скачени съдове.

Ясно е, че не съм по публичните изявления – знам го, защото ръцете ми се изпотяват, започвам да пелтеча, а в главата ми става пълна какафония. За пръв път обаче осъзнах нещо друго – по- добре ми е от другата страна на диктофона. Никога не съм изпитвала неудобство, когато аз самата съм правила интервюта или анкети и съм много по- уверена, когато аз задавам въпросите. Не защото нямам какво да кажа, когато някой иска да изкажа мнение, а защото се чувствам много по- комфортно, когато го напиша на хартия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s