Прогноза

Сетих се за „Прогноза за времето” на Явор Кънев по повод един пост в блога на dete. Пазя изрезката от вестник „Рики” вече доста години … Пожълтяла и окъсана е, но още ми въздейства, когато чета написаното, независимо че знам текста почти наизуст. Запитах се и дали може да се направи паралел с филма на Зорница София – „Прогноза”. Все още не съм го гледала … Само няколкото трейлъра…

Спомням си, че включих част от текста на Кънев в монолога за „Моят немой театър”, поне първоначално…

Прогноза за времето

Времето е отвратително, студено, мокро, болно, кално. Аз се чувствам, а може би и ти, размекнат, потиснат, тъжен, ужасен, лош, самотен. Няма път, красота, зелено, птици, риби, море, синьо.

Приказки за живота и човека разказваме, когато плачем и се смеем, когато отричаме всичко, когато тичаме натам, където никой не ни чака, когато бавно се връщаме оттам, където никой не плаче и не се смее. Само тогава изпълняваме великата си мисия – живот.

Земята. „Аз и Земята сме едно”. Човек е Бог, но и жертвен агнец. Остава кръстопът, който е за всички. В него е болката, значи принадлежи на човека.

Бедният, бедните и аз…

Колко риби има в морето?

Бог – риба, Бог – закон. Космос.

Хайку! И една любов, моята. По- силна дори от психоанализата на Фройд.

Дали!? Сюрреалистът и аз. Всички сме в одата. Легло имам, нямам легло. Рогозка и пера. Бира.

Когато преди време се родих…

По- късно, когато пак се родих…

И сега отново. Години много. Лица и тела, живи и погребани по целия свят. Ритъм енд блус. Хармоники. „Слънце изгрява.” Великден. Велик ден. „Фиеста”.

Все дни и дни – от тъжни до самотни.

Изморен съм от надежди.

Отивам да се видя с един приятел.

Вървя и се оглеждам във витрините. Косата ми е дълга. Лицето ми? То е на кукла, пластмасово, дървено или бог знае какво. Не беше моето лице и не беше живо. Два пъти проверявах отражението си. И двата пъти резултатът беше същият.

Качих се на мотор и тръгнах с пълна газ. Изминах големи разстояния, когато разбрах, че карам с голяма скорост назад.

Паднах. Станах. Жив съм. Питам хората как стана така. Те ми казват, че винаги така става. С всеки. Трябва да паднеш, за да продължиш в правилната посока.

Това е прогнозата.

Явор КЪНЕВ, Кюстендил

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s