Протест(и)

В неделя се включих в протестното шествие срещу отмяната на забраната за пушенето на обществени места. Сама. Не казах на никого, че имам намерение да отида – никой нямаше да дойде с мен, в това съм напълно убедена. На хората не им се занимава!!  Истината е, че и аз не вярвам, че протестите могат да променят коренно нещата, но поне успях да изразя гражданската си позиция. Тази държава само революция ще я оправи… мислех си. После се сетих за Animal Farm, където някои станаха по- равни от другите, именно след революция… Впрочем, те и сега са си по- равни.

Противно на съобщеното в медиите, хората на протеста бяха много повече от 30- 40 души. Аз имах усещането, че бяха поне 200, въпреки че не съм сигурна в точния им брой. А и не е важно колко сме били, важното е, че дойдоха цели семейства, барабар с бебешките колички, дойдоха от малки дечица до старци. Да не говорим, че част от репортерите също се включиха, както и някои чужденци.

Една англичанка ме спря и ме попита за какво протестираме. След като й обясних, я попитах дали иска да се включи. Жената на драго сърце си взе стикери и сподели, че Великобритания се е превърнала в истински рай след като за забранили пушенето на обществени места. После видях още няколко ентусиазирани чужденци, които също се присъединиха. Чужденците, господа, протестират в нашата страна! Показателно…

Знам. Това е тормоз за пушачите. Голяма част от приятелите ми пушат и уважавам избора им (аз също си имам слабости), но ми е крайно неприятно, че усмърдявам всеки път, след като се видя с тях, а и трудно дишам в компанията на цигарите им…

Вметка: След протеста, отидох на поредното „Градско четене„, посветено на Световния ден на поезията. Добре, че никой не ме слуша как чета… Езикът ми се подува, дланите ми се изпотяват… Не мога да надвия себе си, поне не и в това отношение…

Когато се прибрах, заварих мъченика, чиито буйства изтърпяхме всички вкъщи, да си събира багажа! Същият, който ми каза, че аз съм призрак… Може, ама тоя призрак ти срита задника, боклук такъв! Не, не с ритници, а само с думи! Enough is enough!

Яд ме е, че въобще допуснах да живее с нас, въпреки че не ми се искаше! Яд ме е, че  се надявах да дойде патрулка! Не дойде!  Яд ме е на хората, които живеят в сградата… Яд ме е, че заради него не спах спокойно цяла нощ и си пропилях ценния ден. Но умирам от кеф, че жалкото копеле си тръгна с подвита опашка и дори не посмя да ме погледне в очите! И съм безкрайно щастлива и благодарна, че  имам приятели, които веднага се поинтересуваха какво се е случило, дали съм добре. Пролича си на кого му пука за мен… Ива, специални благодарности!

П.П. Искрено съжалявам, че не успях да отида на протеста в Пазарджик! Там едни смели младежи, показаха, че любовта им е по-силна от гнилата, безпочвена омраза на неонацистите!

П.П.2 Усещам, че в мен нещо се пробужда и набира сили…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s