BlackBird

Наскоро с Мус гледахме „BLACKBIRD“ – пиеса на ДЕЙВИД ХАРОУЪР, чиято премиера пред българска публика е била в края на януари в Театър 199. Юлия Георгиева вероятно отново ще ме обвини, че съм прекалено придирчива, но аз имам да си кажа някои злостни неща за постановката. :)

Чудесен замисъл, наистина чудесен! Но това нещо изглежда ужасно скучно на сцена… На моменти се чудех да се смея ли, да плача ли… Едва дочаках края! На няколко места ми идваше да стана и да си тръгна. [Е, не, все пак имам уважение към труда на хората!] Душат се там, крещят си, а аз седя и ги гледам безучастно… Някак… неестествено е…

Докато гледах, се сетих  за едно изказване на Душата на Джоки:

Когато ходя на театър, искам да ми е смешно. Драмите мога да си ги гледам и вкъщи.

Не бих могла да се съглася напълно с него, но в случая, изказването приляга съвсем точно.

Да! От това нещо би станал чудесен филм, било то и късометражен. Аз даже ги предпочитам такива! Но на сцена, ах, на сцена… е покъртително зле!

Иначе, актьорите играха сравнително добре. Похвално…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s