Преди и след 2010

Повърнах се в Сдухлиево за коледните празници, както традицията повелява.

На рождения ден на баща ми пихме гюлова ракия. Изненадващо приятно питие. Коледа празнувахме фиктивно у бабини, няколко дни след уречения ден.

Видях се с Музата и Боянка, което бе най-приятно от целия ми престой в това неприветливо място. За пореден път се уверих, че не мога да вирея в този ужким проспериращ град с щипка американски инвестиции и баир, превърнат в мотописта.

Братовчедка ми и гаджето й ме навиха да посрещна заедно с тях 2011-та на Табашкото. Присъединиха се още няколко ентусиасти и братовчед ми. Хубавото беше, че цели три дни се препичахме като гущери на зимното слънце, а нощем бухахме цепеници в печките. Топло, тихо и вкусно! Ядяхме палачинки на корем и мръвчони, приготвени от майстор Кольо.

С братовчедка ми влязохме в ролята на орисници и натъпкахме 4о късмета в общо две баници, приготвени от мъжете  в къщата… В общи линии на повечето хора им се падна това, което си бяха пожелали – пари и свободно време, среден клас яхта, племенник, сгодна женица с книжка… Към други обаче ние, орисниците, не бяхме особено благосклонни… Донесохме им двоен чифт рога, банков обир, мързел и призрачни замъци в наследство…

В първото ми парче от новогодишната баница имаше един-единствен късмет – здравето. Второто ми донесе писателска (не журналистическа!) кариера, печалба от тотото, неуморни нощи, любов, джипче и … еленче за суджук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s