30-дневно книжно предизвикателство

Ден 1: Книгата, която чета в момента

„И други истории (с мухи)“ на Георги Господинов.

Ден 2: Книгата, с която се научих да чета

Нямам ясен спомен, но по всяка вероятност е била детска книжка с поезия.

Ден 3: Книгата, която търся

„Пътуване към кухнята“ на Димитър Кенаров.

Ден 4: Книгата, която обичам най-много

„И сърцето най-сетне умира“ на Атанас Далчев.

Ден 5: Книгата, за която често слушам напоследък и искам да прочета

„Откат“ на Захари Карабашлиев.

Ден 6: Книгата, в която винаги съм искал/а да бъда главен герой

„Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен.

Ден 7: Книгата, която винаги искам да препрочитам

„Български народни приказки“, преразказани от Ангел Каралийчев.

Ден 8: Последната книга, която ме разплака

„Търкалящи се камъни“ на О. Хенри.

Ден 9: Книгата, която винаги ме забавлява

„Платон и птицечовката влизат в бара“ на Томас Каткарт и Даниъл Клайн.

Ден 10: Книгата, която винаги препоръчвам

„С дъх на кафе“ на Антъни Капела.

Ден 11: Книгата, която така и не успях да дочета

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс.

Ден 12: Книгата, която ми напомня за определен човек от моя живот

„На северозапад към залива Хъдсън“ на Торкилд Хансен.

Ден 13: Книгата, която ми напомня за определено място от моя живот

Един сборник с разкази на Добри Немиров.

Ден 14: Книгата, която ми беше любима като дете

„Пипт Дългото чорапче“, „Български народни приказки“ и разказите на Немиров.

Ден 15: Книгата, която криех от родителите си

„Сексът – познат и непознат“ на Христо Христов.

Ден 16: Книгата, която описва живота ми дума по дума

„На изток от Рая“ на Джон Стайнбек. Е, не цялата книга, но поне онези части от нея, които разказват за героиня, носеща моето име…

Ден 17: Книгата, която ме плаши

„Синята брада“, преразказана от Шарл Перо.

Ден 18: Книгата, която съжалявам, че прочетох

„Философска антропология“ (част I и II) на Валери Динев.

Ден 19: Книгата, която никога няма да прочета

„Модели на човешко поведение“ на Валери Динев.

Ден 20: Книгата, която така и не разбрах

„Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Като дете я изоставих, защото не вдявах нищо от нея. Не съм сигурна, че и сега я разбирам напълно.

Ден 21: Книгата, която си купих последно

„Мисис Далауей“ (1989) на Вирджиния Улф.

Ден 22: Книгата, по която трябва да направят филм

Нито една екранизация не е и на половина толкова добра, колкото е самата книга…

Ден 23: Книгата, която откраднах/никога не върнах (от книжарница, библиотека, приятел и т.н)

„За поетическото изкуство“ на Аристотел…

Ден 24: Книгата, която четох най-дълго време

„Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма… Всъщност така и не я довърших…

Ден 25: Книгата, която никой не вярва, че бих харесал/а

Каквото и да било на Радослав Парушев… :D

Ден 26: Книгата, която искам да съм написал/а

Собствен сборник с разкази… Може и това да стане някой ден…

Ден 27: Книгата, която искам да ми подарят

„Typographics“… нямам идея кой е авторът.

Ден 28: Книгата с най-красива корица

Не избирам книгите по кориците им. А и често казано не се сещам за истински „красива“ корица.

П.П. Впечатляваща е корицата на „Хомо голгота“ на Адам Георгиев.

Ден 29: Най-скъпата книга, която си купих

Хм… Вероятно „Вечната муха“ на Георги Господинов.

Ден 30: Книгата, за която прочете в „Аз чета“ и си купи след това

Няма такава.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s