Пристъп на астма

Признавам, че не бях чувала за Етгар Керет, преди да разбера, че ИК „Жанет 45“ издава втори негов сборник с разкази в България. Отидох на представянето на книгата в БТА и бях омагьосана от чувството му за хумор…

Любопитството ме загложди. Тръгнах на лов за „Момичето на хладилника“, но вместо него открих „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“.

Още с първия разказ – „Пристъп на астма„, ме спечели.

„Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш. Когато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. (…) Осъзнаваш колко всъщност струва една дума.“

Напомни ми за една случка в гимназията… В час по физическо. Изкарах си въздуха, падайки по гръб – подхлъзнах се при игра на народна топка.

Едва си поемах дъх, и то на пресекулки. Едва можех да изрека, че не ми стига въздух…

Бях сигурна, че умирам. Представях си как умира всяка клетка в тялото ми. Знаех, че това са последните ми думи:

Не ми стига въздухът… Не мога да дишам…

Паника нямаше. Просто примирение, че смъртта ме е захапала за крачола и няма връщане…

Чувах единствено подигравателния смях, който се разливаше наоколо…

Но той се завтече, грабна ме с две ръце през кръста и ме разтресе. Учителят по физическо. Маринов.

Дробовете ми се напълниха с въздух и вече знаех, че всичко ще бъде наред.

Дори не знаех как да му благодаря, задето ми спаси живота.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s