За отчуждението на българо-мохамеданите

Бях искрено изненадана, когато разбрах, че за българо-мохамеданите е обидно да ги наричат помаци. Въобще не съм подозирала, че това някога е стояло като проблем. Винаги ми се е струвало, че това са две наименования, които назовават едно и също нещо…

Стори ми се доста странно твърдението, че християните в България били отритнали приелите мюсюлманството. Още по-странно ми се стори, че сравняват „прозвището“ „помак“ с употребяваното от турците по време на робството „гяур“ – понятие, което е било отправяно към т. нар. неверници.

Някои веднага скочиха и казаха, че „помак“ имало негативни конотации и затова не би трябвало да се използва. То било същотo, като да наричаш гейовете педали или хората с увреждания – инвалиди.

Аз обаче не виждам разликата в това дали ще се наричат българи-мохамедани, или помаци. Не разбирам кое точно отмахва „синините от бича и срама по челото“. За гейовете не бих се наела да говоря, но не съм убедена, че виждам и разликата между това да наречеш някого инвалид и да го наречеш човек с увреждане.

И тук далеч не става въпрос за дискриминация, защото знам много добре какво е да имаш човек с увреждане (инвалид) в семейството си. Но той преди всичко е ЧОВЕК, когото много обичам.

Но ако приемем, че понятието „гяур“ днес е изгубило значението, с което е било натоварено, би следвало и „помак“ да е лишено от негативния си смисъл.

Направи ми впечатление едно много важно нещо. Също като други малцинства, българите, приели мюсюлманството, се борят за приобщаване към едно по-голямо цяло, за равни права с останалите. В същото време обаче, натъртват на това колко са различни, т.е. като че ли сами се изолират от хората, които (ужким) не ги приемат.

Във всеки случай имам странното усещане, че на обществото изкуствено се вменява вина за избора на предците ни. Вярно, избор на живот или смърт, на примирение или достойнство, избор между християнството и мюсюлманството, но все пак избор.

(Друг обаче е случаят с гейовете. Ако те имат право на избор, той е единствено този да бъдат искрени със себе си и с другите около тях. Не смятам, че хомосексуалността е нещо, което избираме. В този смисъл, не би трябвало да се приравнява с приемането на някаква вяра.)

За финал – някак абсурдно ми се струва това, че „тези, които не са с нас, са против нас“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s