Два месеца по-късно…

shutterstock_133753670

Смъртта на дядо ми Иван съвпадна с рождения ден на Димитър Кенаров… и с едно друго много щастливо събитие… Всъщност този радостен момент бе следствие от смъртта на дядо ми, колкото и странно да звучи…

Когато майка ми се обади, за да ми съобщи новината… не знаех как да реагирам, въпреки че всички в семейството бяхме наясно, че  краят му бе близо. Разплаках се. Не бяхме много близки, но ми се искаше да запечатам някакъв спомен с него.

Съвсем спонтанно написах стихотворение. Редактирах го два пъти, за да се получи това:

Той хранеше агнетата с вафли
и плачеше като дете, когато ги заколят.
Стопи се като бучка захар
и го завихме с бялата покривка.

Твърде изненадващо и за мен самата, не кой да е, а Георги Господинов ми писа:

„защо не ми пратите малко стихотворения :) хареса ми за дядото и вафлите.“

:) Wow…

Седмица по-късно почина и баба ми Димитрина… Не съм сигурна дали болестите, или по-скоро болката от загубата я събори…

А после… „Тъгата прави костите чупливи“.

Снимка Shutterstock

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s