Омагьосаният кръг на „домовете“

Питали ли сте се някога какво се случва с децата от печално известния „дом“ в село Могилино? Имах шанса да се срещна с три от тях в център от семеен тип в столичния квартал Слатина, благодарение на Националната мрежа за децата. Научих, че други седем са настанени в подобен център в Люлин, а останалите са разпръснати из различни краища на страната. Лошата новина е, че две от тези онеправдани деца отново са били засмукани в омагьосания кръг, наречен социални институции. Понеже са надхвърлили 18 години, са настанени в дом за възрастни с увреждания, т.е. отново са попаднали в същите мизерни условия, от които са били измъкнати със закриването на дома в Могилино. Тази съдба грози и други две хлапета, които живеят в центъра в Слатина и са съответно на 18 и 23 години. [Наричам ги хлапета, защото изглеждат много по-малки, отколкото всъщност са – това ме изненада. А и защото имат нужда от непрекъснати грижи, обич и подкрепа.]

В центъра в Люлин са настанени по-леките случаи, а в Слатина – децата с по-тежки увреждания (физически и ментални). Ако трябва да бъда искрена, когато отидох във втория център, очаквах да видя много по-фрапираща картина, но вместо това останах изненадана – очевадно бе, че за децата са полагани сериозни грижи.

М. дойде и ме гушна, хвана ме за ръка и ме поведе из стаята. Спря се и ме погледна втренчено. Приседнах до него и го погалих. Тогава за пръв път си дадох и сметка точно колко ценна е една детска усмивка и колко радост мога да изпитам аз самата от това, че съм причината за нея… Но почувствах и тъга, защото не можех да проумея що за родители биха изоставили дете, което може да им даде толкова много топлина. Стана ми болно, защото никой, освен една шепа хора, не знае за съществуването на това дете; за съществуването на всички онези деца, за мъченията, болката и униженията, които са изживели. Цял живот прекаран в самота, изолация и празнота.

Хрумна ми, че в центъра за деца с по-леки увреждания в Люлин може да направим сесии по йога на смеха.

П. П. От центъра в Слатина се чудят как ще посрещнат зимата, понеже субсидията не стига. Търсят си спонсор, който да им купи фотосоларни панели, за да пестят енергия. Както и благодетели, които да закупят помощни средства за децата с физически увреждания – вертикализатори, проходилки и др. Пишете ми, ако мислите, че бихте могли да помогнете или просто да посетите децата. :)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s