Ужас! Клошарка в мола!

20121226_0004

Позволявам си и тук да споделя репортажа от една акция срещу дискриминацията, която проведохме заедно с Гергана Кържилова и Елена Сабо. Материалът е публикуван във вестник „Новинар“ от 27 декември, брой 300.

Неистова суматоха, втрещени лица и пушещи радиостанции. Това може да предизвика една-единствена клошарка, попаднала в мола. Всъщност не съвсем клошарка, а млада жена, решена да разбие на пух и прах дискриминацията срещу онеправданите хора. Тя е част от първата по рода си акция у нас, продиктувана от движението за „Невидим театър“ на покойния бразилски режисьор Аугусто Боал, което набира скорост по цял свят. Целта е да се насочи общественото внимание върху социално значима тема – в случая дискриминацията въз основа на социалното положение.

Мнимата клошарка не е сама. Тя има съучастнички, които влизат в ролята на доброто и лошото ченге, за да провокират реакции у минувачите, изпаднали в коледна треска. Първоначално срещата им е във фоайето на мола. Всички са в цивилни дрехи. В уречения час потеглят към най-близката тоалетна, в която момичето ще се преоблече.

Освен от раздърпаната вълнена блуза, размъкнати дънки, намацан с кал пеньоар и раздрани обувки, образът на клошарката се допълва от малко грим – за да създаде впечатлението, че е недоспала, а и че съвсем скоро е била безмилостно пребита. Всички дрехи, с които е била облечена допреди малко, се натъпкват в найлонови торби. Играта започва, но никой от пазаруващите в мола не трябва да разбере, че това не е „реална ситуация”.

Вглъбените в себе си клиенти на търговския център почти не обръщат внимание на момичето – нито след като излиза от тоалетната, нито след като тръгва по коридорите. След като съучастничките й се включват в действието, като защитават или се присмиват на мнимата клошарка, всичко придобива друг облик. Хората, които заглеждат момичето и отминават погнусени, стават все повече и повече. Група тийнейджърки буквално се разпръсква щом вижда онеправданото момиче да се задава. Млада дама, която се разминава с клошарката, се втрещява от ужас и прави отвратена гримаса.

Първата цел на момичето с мръсния пеньоар е един от магазините за дрехи със сравнително приемливи цени. Тя влиза първа и започва да разглежда дрехите, а малко след нея – и съучастничките й. След известно време посетителите забелязват клошарката, но я изглеждат по-скоро със съжаление, отколкото с погнуса.

Съучастничките й заговарят една от продавачките зад щанда, преструвайки се че търсят по-голям размер панталон. Една от тях насочва вниманието на консултантката към клошарката, която вече се е приближила съвсем близо до трите. „Това ми се случва за пръв път!” – изрича втрещената продавачка, но после продължава снизходително: „Сигурно просто е искала да се стопли.”

Втората цел е съседният, много по-скъпарски магазин, където средната цена на една риза е над 300 лв. Този път първи влизат съучастничките, които оглеждат и коментират бутиковите дрехи. Малко след това влиза и клошарката, която веднага приковава вниманието им. Едната започва да подхвърля негативни коментари за момичето, а другата й казва да остави клошарката на мира и да не прави циркове. В това време една от продавачките се приближава и любезно пита клошарката дали може да й помогне с нещо. „Не, само разглеждам. Много хубави дрехи имате” – отвръща посинената от бой клошарка.

Междувременно другата продавачка е направила опит да извика охраната. Съучастничките се изнизват от магазина, а малко след това и клошарката. И трите са на достатъчно близко разстояние, за да виждат какво се случва в магазина. Втората продавачка продължава да се тресе от нерви и да набира телефонния номер на охраната. От края на коридора притичва цивилен охранител, който се приближава до клошарката и й казва да излиза от мола. Мъжът съпровожда момичето до изхода, съучастничките ги следват, а междувременно всички радиостанции вече са подпушили.

Пристигат още двама охранители, които принудително изкарват момичето на студа, без да е направило нищо лошо. На въпрос защо искат да си тръгне, един от охранителите й казва, че „пречи на клиентите с външния си вид”. Съучастничките й се намесват и питат охранителите какво е направило момичето, че го гонят. Следва само тросване да не се месят в ситуацията, защото това е частно учреждение, което си има вътрешен правилник. Аргументът им не беше, че е откраднала нещо, а че „мирише на хората”.

Дискриминацията идва от незнание

Дискриминацията идва най-вече от незнание и неинформираност, а негативното отношение към социално онеправданите е породено по-скоро от формираните стереотипи. Това заяви пред „Новинар” Елена Сабо, която влезе в ролята на Клошарката. Според нея втората продавачка в скъпарския магазин е повикала охрана, вместо да я помоли само да излезе, защото се е страхувала, че момичето ще прояви агресия. „Не знам дали хората, поставени в такава ситуация, проявяват неразбиране – нетолерантност хич не ми харесва като дума – или просто ги е страх. Честно казано очаквах, че ще ме изгонят от някой магазин, но чак пък от мола…”, не скрива недоумението си Сабо. По думите й целта на акцията е да провокира хората да се замислят над това, което са видели. „Ако някой от присъстващите се прибере вкъщи и разкаже какво се е случило, и това породи някаква дискусия, пак е нещо”, обясни момичето. Доброволката все още не е сигурна, че ефектът от акцията е позитивен, но „със сигурност има някаква видимост”.

Хората игнорират социалните проблеми

Една част от хората са станали безразлични към социалните проблеми и ги игнорират, дори и да ги забелязват. Други проявяват агресия срещу тях и не само, че не искат да ги разрешат, но и умишлено ги влошават. Това заяви пред „Новинар“ огранизаторът на акцията Гергана Кържилова. Според нея има върху какво да се работи и затова е решила да въведе тази нова и непозната техника у нас. „Заплени ме това, че играейки невидимия, винаги можеш да си направиш извод как в действителност се отнася обществото към по-различните хора. Това е вид социален експеримент. За да се поставиш реално на мястото на някой дискриминиран и да разбереш как се чувства, когато се отнасят негативно към него, е нужно буквално да се превъплътиш в него“, коментира още тя. Карджилова си поставя за цел да разпространи Невидимия театър, като се надява да „събуди хората“, за да започват да мислят за проблемите в обществото и да търсят начини за тяхното разрешаване.

П. П. „По дрехите посрещат – във вестника изпращат.“ Пускам тук и прегледа на печата от 27 декември. Струва ми се, че водещите добре са схванали замисъла, въпреки някои малки неточности. Преразказът за клошарката започва малко преди 16-тата минута.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s