Искрено за депресията, спасителните острови и йога на смеха

580x400-630

Спомням си, че преди малко повече от две години бях потънала в дълбока емоционална дупка. Един ден, докато пътувах с автобуса до работа и слушах радио през телефона си, открих Джейми Уун и се влюбих в меланхоличната му музика. Неговите песни бяха за мен островът, на който ме изхвърлиха вълните на морето от безнадежност…  Малко след това се появи влечението към фотографията, но за нея друг път…

По това време Диана, с която сме състудентки, се беше запалила по йога на смеха. Още от годините на следването непрекъснато се смеехме заедно, но някак не възприемах добре идеята, че човек може да се смее без причина в група от най-различни хора, които не познава. Диана няколко пъти ме кани да ходя с нея на сесии по йога на смеха, после стана сертифициран инструктор, а аз все още не можех да се запаля по тази практика, защото ми се струваше… меко казано налудна. Бях крайно предубедена. Все пак реших, че не е добре да отричам нещо, без въобще да съм изпитала ефекта му върху себе си и се реших да пробвам поне веднъж.

Бях доста напрегната, беше ми некомфортно от тези непознати хора. Щом започна сесията обаче… Трябваха ми не повече от 10 минути, за да се отпусна и да се потопя в тази емоция. Избухвах в смях от всеки сподавен кикот или грухтене от кеф. :)) След медитацията чрез смях, се почувствах в хармония със себе си, а в главата не беше останала и една негативна мисъл или тревога. Напрежението и страхът от това „какво ще си кажат хората“ бе заменен с едно неописуемо чувство на лекота. Нещо в мен просто се пречупи, започнах да мисля „извън кутията“ и да се наслаждавам на всеки подобен миг. Реших, че няма смисъл повече да се лишавам от това усещане и също изкарах курс за инструктори.

Свързах се със столично йога студио, в което с Диана ни приеха с отворени обятия.  Започнахме да правим сесии по йога на смеха, но известно време след това студиото беше закрито, а собственичката му замина в чужбина.

За мен това бяха ценни моменти. Там създадохме пространство, в което всеки можеше да бъде себе си, без да се притеснява от околните и от това, че може да ги смути със спонтанния си смях (както обичайно ни се случва на обществени места). Там се запознах със страшно позитивни хора, които бяха готови да излязат извън зоната си на комфорт и да мислят отвъд стереотипите и предразсъдъците. Там за пръв път чух тогавашния си приятел да се смее с глас…

Снимка hobbilist

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s