Brain vs. soul

7920666404_5c766e045b_b

Снощи с една мацка си говорихме за това как се увличаме по интелекта на разни хора, независимо от техния пол. Много често се случва той да ни засмуква като вендуза, да не можем да се отлепим от този човек. Мислите ни са обсебени от него, започваме да го сънуваме. Но този доминантен интелект много често потиска възможността да се докоснем до духовното в човека. И се случва така, че след известно време дори и интелекта да ни привлича, отвътре да бие на кухо.

Или ще е арогантен, или ще е самовлюбен, или ще е ксенофоб, или ще е пасивен, или пък нещо друго, което е способно да те отблъсне и да заличи всичко позитивно, което ти видял в този човек. И в този момент се оказва, че напълно безпочвено си идеализирал някакъв човек, който по никакъв начин не заслужава вниманието ти. Някой, който може да има гениални идеи, да е велик творец, но да е кофти човек. Но тогава къде въобще би могъл да намериш баланс между интелекта и духовното?

Илюстрацията е взета назаем от тук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s