Магията на Transfiguration festival

IMG_0357

Умишлено изчаквах да мине малко време, за да отлежат емоциите от първото издание на Transfiguration festival, преди да се опитам да разкажа за него. А и честно да си призная, беше ми трудно да намеря подходящи думи и да ги сглобя достатъчно добре, за да опиша цялото магично преживяване, което ни подари преображенският фест. Да изстискам от думите емоция, която няма как да опишеш, а само да преживееш…

Организирах малкото време, което имах за лятна почивка, именно около този фестивал. Бях си резервирала няколко свободни от работа дни още през април, а през цялото това време следях с нетърпение кои ще са групите, които ще се качат на една сцена заедно с любимите ми Smallman.

Още в началото имаше заявки това да бъде наистина запомнящо се събитие. Затова увещавах познати и непознати, че има смисъл да ударим рамо на музикантите и занаятчиите, които се опитват да изградят мост между традициите и съвременността.

Залисана в работа, буквално няколко дни преди старта на фестивала си дадох сметка, че нямам палатка и спален чувал, нито съм резервирала стая, а и не знаех как ще пътувам до родопското село Долен, което щеше да приюти за няколко дни около хиляда души.

Пуснах съобщение във Фейсбук групата за споделен транспорт, която бе разкрита специално за фестивала, но никой не отвърна. Само ден преди първия концерт обаче ми писа млада жена, която каза, че имала уговорка с друга група, но ентусиастите изпокапали в последния момент. Грабнах една приятелка и се разбрахме да си спретнем роудтрип с момичето, с което щяхме да си разделим разходите за бензин.

След като вече се бях успокоила, че транспортът е подсигурен, трябваше да намеря къде да спим. След няколкочасово търсене на свободни стаи в село Долен и околните населени места в община Сатовча една от доброволките на фестивала ми се обади, за да ми каже, че е имало разместване и са се освободили легла в непосредствена близост до амфитеатралната сцена. Щели да ни настанят в стая, наречена „Еньовче“ в къща „Портите“. Усмихнах се. Не само защото всичко, което организирах в последния момент, се нареди по мед и масло, но и защото аз самата съм родена на Еньовден. Съвпадението беше странно.

На следващата сутрин, след като успяхме да изпием по няколко кафета, тръгнахме на път. Момичето, с която трябваше да пътуваме, се беше разбрало да кара след друга кола с младежи, които били по-запознати с пътищата около Родопите.

Няколко различни диска с музика по-късно, откровения за живота, Вселената и всичко останало, както и след кратки почивки, осъзнахме, че сме объркали пътя заради един своенравен джипиес. И така още няколко пъти, докато най-накрая не стигнахме до огромен площад в средата на село Долен. Пространството гъмжеше от млади хора с разноцветни дрехи, нарамили раници. Всички до един усмихнати и приветливи. Познати лица изскачаха отвсякъде.

Седнахме да хапнем и да изпием по бира в някакво хибридно заведение на пъпа на селото – необичайна кръстоска между пощенски клон, хан, ресторант и магазин. Малко по-късно една от доброволките ни заведе до къщата, в която се настанихме. Разтоварихме багажа, взехме си по един бърз душ и се изстреляхме да разглеждаме селото. Стръмните калдъръмени улици, изтъркани от времето и хорските обувки, които се виеха около него, разкриха страхотна гледка – огромни столетни къщи със сайванти, на които бяха прострени множество шарени черги, тъкани от местните баби.

IMG_0324

Някои от сградите бяха изоставени и вече се разпадаха, но присъствието на хората, дошли за фестивала, като че ли успя да възроди духа на селото.
Надеждите ни да опитаме да намерим къде ще се провеждат уъркшопите по традиционни занаяти и роботика бързо се изпариха – никъде нямаше табели. Поне не и първия ден (после всичко си дойде на мястото). За сметка на това успяхме да намерим лесно Кръглата сцена, където още течаха довършителни работи – голи до кръста младежи налагаха с чукове дървени плоскости върху покрива й, а после се мятаха като паяци от греда на греда, за да слязат от нея.

IMG_0347

Върнахме се в къщата и седнахме на маса под огромно дърво в двора. Там хората, които щяха да правят ателие по сетивен театър, се подготвяха за представянето си през утрешния ден. Две момчета, поканени да водят уъркшоп по ситопечат в двора, също сглобяваха пресата си. През това време в далечината се чу писък на гайди, а не след дълго в къщата се изсипаха доленските баби, които запяха народни песни. Гласовете на жените, които се раздадоха и на амфитеатралната сцена и подгряха „Исихия“, са обявени за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

IMG_0353

Имаше нещо наистина магично в това, че точно „Исихия“, които се събраха в оригиналния си състав от 10 години насам, се качиха на сцената на Transfiguration festival навръх Преображение – 6 август. Тогава, казват, небето се разтваряло и мечтите се сбъдвали. Само един полъх беше нужен, за да подскаже на музикантите да засвирят „Ветре“ и да унесат публиката в транс. Бalkansky и Теодосий Спасов поеха щафетата, а малко преди Морфей да ни поеме в обятията си, изпълниха „Пуста младост“.

IMG_0371

Кикот и песни, изкрещени с пълно гърло, изпълваха улиците до малките часове на нощта. Някой се опита да нахълта в стаята ни… Погрешка вероятно. А още по първи петли се чуваха бодри гласове. Беше ясно, че в следващите няколко дни няма да можем да се наспим като хората.

IMG_0392

Направихме си брънч в същото заведение от предишния ден, където първо се запознахме с швед, който се препитава с игра на покер, а после и с каталунец, дошъл да купи нектарини на жена си. Говорихме си надълго и нашироко за култура, музика и обичаи, а мъжът сякаш загуби представа за времето и забрави, че жена му чака да се прибере с плодовете.

Когато се върнахме в къщата, вече течеше уъркшопът по ситопечат. Успях да направя плакат на фестивала, а по-късно разиграхме борд игри с група млади хора. Вечерта се отправихме към Шарковата къща, където се подкрепихме стабилно преди концерта на гръцката етно-алтърнатив банда Villagers of Ioannina City. Бях ги чувала вече преди това на концерт заедно със Smallman и сръбската груув метъл банда Concrete Sun, но във въпросната вечер направо ми отвяха главата. Струва ми се, че ще се наложи да купя няколко слухови апарата за хората, които проглуших с писъците си…

Признавам, че ми мина мисълта, че Smallman трябваше да подгряват гърците, а не обратното… Пролича си, че са на ръба на силите си след месеците упорита работа по организацията на фестивала и някак издишаха на фона на гърците.

На следващия ден, след като закусихме, рязко сменихме плана. Не дочакахме BaBa ZuLa и „Кайно йесно слонце“, а решихме да се отбием до Банско за джаз фестивала. Дотам ни метнаха с кола същите хора, с които предния ден бяхме играли настолни игри.

Първата ни работа, преди да се размажем от блажения глас на Васил Петров в центъра на курортното градче, беше да си купим билети за връщане – за София и за Пловдив, където щеше да се отбие приятелката ми. Късметът отново беше на моя страна, тъй като жена на средна възраст с доста добре поддържан мустак ми продаде последния билет за столицата. Иначе трябвало да направя резервация три дни преди пътуването…

Равносметката – няколко незабравими дни сред хора, с които се чувствах спокойна, в мир със себе си и съвсем на мястото си. Чакам с нетърпение следващото Преображение…

IMG_0327


Пътеписът, с малка редакция за среднощните нахлувания в стаята ни, слуховите апарати и мустакатата жена в Банско, е публикуван във в. „Новинар“. Всички снимки към материала в блога са на автора.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s