Мtel Media Masters 2015 – едно предизвестено разочарование

WP_20151120_19_54_26_Pro

Мислех да си замълча, за да не се превръщам в поредния човек, който подклажда и бездруго изкуствено поддържаната медийна война, но… ме гложди фактът, че от няколко години насам се затвърждава тенденцията едни медии и журналисти да бъдат поощрявани и толерирани за сметка на други, които биват демонизирани.

Прекрасен пример за това беше церемонията снощи. Бях сигурна, че хора на „Дневник“ и „Капитал“ ще оберат наградите, предвид това кои са (част от) членовете на журито, а и заради масово налаганата заблуда, че това са качествено по-добри медии. Но не мислех, че ще стане по толкова грозен начин…

Съжалявам, но не съм съгласна нито с твърдението, че това са „свободни медии“, нито с това, че предлагат далеч по-добър продукт от останалите! Наистина. Говоря от чисто журналитическа гледна точка. Чета ги все пак… и имам база за сравнение…

Донякъде моето участие бе и точно с тази цел – да докаже, че низвергнатите медии нямат шанс за признание на подобни форуми. Не че мисля, че съм написала кой знае какви велики материали, нито пък че стилът ми е чак дотам увлекателен… Но с ръка на сърцето мога да кажа, че смятам за по-смислен материала, който написах за хората с увреждания, които могат да сърфират в интернет с поглед чрез специално устройство, от този на човека, който изкарал една седмица без Фейсбук и решил да пише за това… И мнението ми се затвърди, след като си направих труд да открия текста и да го прочета… Позволявам си да сравнявам този текст с моя, защото нямам идея какви други материали са кандидатствали за тази подкатегория… Забележете, че това дори не активно работещ журналист! Човекът бил написал три статии за една година… 

Имаше и още няколко подобни куриоза…

Това беше първият и ще остане последният български медиен конкурс, в който участвам. Единственият готин момент тази вечер беше този, в който трябваше да си представя какво искам да ми се случи през 2020 г. и с какви хора искам да бъда заобиколена. Доста сериозно се затрудних с първата част от заданието, но в съзнанието ми изплуваха няколко човека, с които искам да продължавам да общувам и тогава – Диана и част от колегите ми от „Новинар“, които седяха на петия ред. Това са най-готините хора, с които съм имала честта да работя в журналистическата гилдия. Мисля си, че както аз, така и професията има нужда от повече хора с такъв заряд. И съм убедена, че заслужават както признание, така и много по-добри условия на труд и заплащане.

Снимка Авторът

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s